Бившият играч на ЦСКА и бивш български национал, Велизар Димитров, даде ексклузивно интервю за Betenemy. Димитров засегна темите около представянето на родните грандове през изминалите месеци от първия полусезон в efbet Лига, като обърна и специално внимание на дербито между ЦСКА и Левски.
Скаутът в състава на „червените“ смята, че е твърде рано да се правят някакви генерални изводи за назначението на Алън Пардю като технически ръководител на столичния гранд. Той засяга и темата за националния ни отбор, заявявайки, че шансовете ни за намиране на място на Световното през 2022-а година са на практика несъществуващи.
Здравейте, господин Димитров! Една странна година измина, вярвам за почти всички. Как бихте я оценили в личен план?
Наистина, една много странна година беше. Не ми се беше случвало нещо подобно, но постепенно започваме да свикваме. Имаше доста неприятни неща, с които всички трябваше да се съобразяваме, но мисля, че се справяме добре с нагаждането.
Футболът беше сред най-засегнатите от пандемията, с оглед на всичките извънредни обстоятелства около края на предишния сезон и началото на този. Колко стресираща е цялата атмосфера за един футболист или треньор?
Не е приятно, с това почти никой спортист не се е сблъсквал и всички трябваше да си реорганизират ежедневието. Всички спортни мероприятия бяха спрени, а е изключително трудно да поддържаш сам форма у дома. Това се отрази и на много отбори и футболисти, в чисто човешки аспект. Спортистите са свикнали от ранна възраст да се подготвят професионално и да се подлагат на професионално натоварване, няма как това да не се отрази зле. Това е положението, нищо не може да се направи, дано другата година е по-добра.
Прекъсванията бяха особено пагубни и за юношеския футбол. Какво губи най-много от процеса на своето развитие едно дете на 13-14 години, което не играе състезателен футбол кажи речи половин година в такава важна възраст?
Загубата е голяма и няма какво да се лъжем. Особено на такава възраст всяка една тренировка е жизнено важна и пропускането на тренировки е пагубно за детето. Децата трябва да тренират поне по 2 часа на ден в този период, защото тогава се изгражда цялата структура и мускулатура на тялото. Нетренирането и мързелуването по това време променя много неща.
Българските отбори определено не бяха подминати от странностите на събитията. Лудогорец изглежда разклатен и далеч от най-добрите си дни през сезона. Логичен ли е този застой, особено с оглед на многото нови играчи и малкото време за тренировки и стиковка?
Нормално е да има отстъпление в отборите, още повече, че мъжкият футбол беше засегнат най-много от въпросния вирус. Няма как един отбор постоянно да е в ритъм и е нормално да има спадове. При такива спадове трябва да се направи анализ и да се види какви са причините, дали е временен проблем, или селекцията е лоша. Лудогорец трябва сам да направи анализа на ситуацията, защото ние не сме в тяхната кухня.
ЦСКА, от своя страна, изглежда, че намира правия път, особено с оглед на извършената селекция, както и назначенията на Бруно Акрапович и Алън Пардю. Добре ли е за развитието на футбола ни, че имена като Пардю и преди това Джарета акостират в родния шампионат?
Имена винаги може да се привличат, но въпросът е каква работа ще свършат. За реклама е полезно, но ние в България винаги обичаме да приветстваме някого с много поздрави, а той да си тръгне скоропостижно. Надявам се, че господин Пардю ще успее да свърши работата, за която е взет, тогава всички ще сме радостни. Това е човек, от когото може да се научи много, но нека да направим накрая оценка, вместо да вдигаме отсега пара.
Време ли е за смяна на караула на върха в края на сезона в efbet Лига и ЦСКА да детронира Лудогорец?
Много пъти бяхме близо до титлата през последните години, но все нещо не се получаваше. Във футбола има неписани закони и когато не си готов във всяко едно отношение да спечелиш титлата, то винаги нещо няма да ти стига. Често губехме точки срещу нискоразредни отбори, така че няма как да разчиташ, че ще спечелиш 2-3 дербита и само с това ще спечелиш шампионата. Ключът е в постоянството.
Преди дни се проведе и най-големият мач в страната, който обаче сякаш не носеше същия заряд, както в предишни години. Липсата на фенове направи ли дербито между ЦСКА и Левски една идея по-постно?
Не мисля, че липсваше заряд. Неприятно беше, че липсваха фенове, наистина, защото се губи емоцията. Двата отбора обаче бяха мобилизирани максимално, просто възможностите на Левски в момента са далеч по-малки. ЦСКА влезе като фаворит в мача и поведението му беше на такъв през всичките минути. Мисля, че Левски се отърва с най-малкото с тази минимална загуба.
Изигра ли роля и истински окаяният вид на Левски в срещата? Отборът излезе откровено с надеждата просто да не загуби…
Мисля, че те се опитаха да играят, но това са им моментните възможности. Нашите футболисти са с 1-2 класи над техните, така че е нормално това. Преди червения картон срещата беше игра на котка с мишка и всички очакваха кога ЦСКА ще вкара. Малшансът лиши отбора от по-голяма победа, но се видя кой е по-доминиращият и по-търсещият победата.
Левски изживява истински трудни моменти през тази календарна година. Доколко е зле за родния футбол, че един от грандовете е толкова неконкурентоспособен?
Естествено, че е зле, да. Хората искат да виждат силни Левски и ЦСКА, които да побеждават във всеки един мач и да са непримирими на терена. Тогава беше немислимо да се губи в София, но времената са различни. Всеки иска постоянно да има дербита с препълнени стадиони, но това, за съжаление, е невъзможно.
Да завършим и с темите за националния отбор. Изживяхме истински лоша година, в която не успяхме да постигнем нито една победа в официален мач. Ударихме ли дъното?
Винаги може да е по-зле, защото отдавна си говорим, че сме ударили дъното, а нещата стават все по-лоши. Факт е, представянето на националния отбор беше много лошо. Не искам да влизам в подробности с анализите, защото си има хора, на които им се плаща да правят подобни разбори и да вземат решение за подобрението на ситуацията, за да не си вдигаме раменете след всеки мач. Нека да ги помолим, от името на българския фен, да си свършат работата, за да не ни се подиграват в цяла Европа. Не обичам да ми се подиграват на футболна тема.
Кой е най-големият виновник за това гниене на българския футбол? Стойчо Младенов преди дни хвърли вината изцяло върху държавните институциите…
Приказката е ясна, че рибата се вмирисва откъм главата, но това не засяга пряко националния отбор. Засяга по-скоро факта, че държавата определено не помага за създаването на играчи. Ако се разходите в някои от съседните страни – Румъния, Унгария, Украйна, Полша и др., да видите за какви спортни бази става въпрос. Това е красота, защото техните управници осъзнават, че една държава е нищо без млади, здрави, спортуващи хора. При нас не се случва нищо, радваме се на една зала за 20 години. Така няма да постигнем нищо.
Абсолютно съм съгласен със Стойчо Младенов, защото държавата трябва да направи всичко възможно, за да създаде добри условия за професионален спорт в страната. Знаете, че нито един политик или актьор не може да прослави една страна, както един спортист, който е олимпийски и световен шампион.
Младежкият национален отбор постигна завидни резултати през последните години в различни квалификационни формати. Дава ли надежда поколение, което идва отдолу, че може да има светлина в края на тунела?
Разбира се, в България продължават да се раждат таланти и добри млади футболисти. Всичко обаче е в техните ръце и крака. Труден е процесът на прехода между юношески и мъжки футбол. В чужбина оценяват обаче най-подготвените. Важна е политиката на клубовете относно даването на възможности на млади играчи.
Не мога да разбера страха на треньорите на тази тема. Разбирам да играеш Шампионска лига, но в българското първенство нивото е твърде еднакво, за да съществува реален страх.
Годините си минават бързо във футбола и затова младите трябва да знаят, че всяка пропусната тренировка и непълноценна тренировка е пагубна. Всяка една минута във футболната кариера е важна, защото кариерата свършва много бързо.
Много специалисти изтъкват факта, че българските играчи нямат манталитета, за да се утвърдят в чуждестранните клубове, когато излязат навън…
Не се утвърждават тези, които не са подготвени. Ако си неподготвен не може да очакваш, че някой ще те чака 1-2 години, ще те интегрира и т.н. Това няма как да се случи. В България процедираме така само с чужденците и им се молим да изиграят 1-2 добри мача за година. В чужбина няма такива неща, там много бързо преценяват дали си готов или не.
Какво ни чака в идващия квалификационен цикъл за Мондиал 2022?
Нищо добро не ни чака и е крайно време да спрем да се заблуждаваме и да имаме очаквания, а след 3 мача да слушаме едно и също. Не можем да се класираме и виждаме какво е реалното положение на нашия отбор. Не смятам, че имаме сили да се сборим с Италия и Швейцария на какъвто и да е спорт, това няма как да стане. Дай Боже да се промени облика на националния отбор след назначаването на новия треньор, ще съм радостен, ако стане. Трябва обаче да сме реалисти и да не вдигаме много шум преди всеки квалификационен цикъл. Дано се случи нещо, но ако си неподготвен чудесата са много по-трудни. Единствено ни остава да ги подкрепяме.
И за финал – какво си пожелавате в следващите 12 месеца?
С оглед на ситуацията, може да си пожелаем само здраве за себе си и за близките и приятелите. Сами се убедихме колко е лошо да ти отнемат свободата. Пожелавам си в най-скоро време това да отмине и хората отново да са щастливи и по улиците. Всичко друго е второстепенно. Футболът е само една игра.
Няма добавени коментари все още. Бъди първи!