Валентин Андреев е един от най-големите ни таланти в леката атлетика, по-точно в хвърлянето на чук. Той е настоящ европейски младежки олимпийски шампион от Баку 2019 година и балкански вицешампион под 20 години от Истанбул 2020 година. Андреев е носител на сребърен медал от Младежките Олимпийски игри, провели се в Буенос Айрес през 2018 година. Това са само част от отличията на 18-годишния атлет.
Той държи националните младежки рекорди на 6-кг. чук – 77.15 метра, и на 5-кг – 83.09 м. Как прекара пандемията? Какво го мотивира да подобрява рекорд след рекорд и каква е следващата цел пред него, вижте в следващото интервю, специално дадено за Betenemy.
Здравей, Вальо. Тежка година изпраща световният спорт. Пандемията от коронавирус блокира голяма част от спортния календар. Разкажи ни как един спортист в хвърлянето на чук, съумя да прекара карантината?
– Здравейте. Да, наистина е тежка годината за спортистите. Промените със спортния календар промениха много от плановете ни, като очаквахме голямо състезание, а именно световното първенство за старша възраст. Успяхме да намерим начин за тренировки, което беше голям плюс и благодарение на тренировките вкъщи поддържахме форма. Карантината я прекарах тежко, защото малко преди това бях опериран и не можех да правя нищо.
Разбрах за операцията от херния, която си претърпял. Как премина тя и възстанови ли се вече?
– В началото беше много тежко за мен. Мина доста време докато успея да се върна в нормалната си форма и се върнах много назад. В момента мога да кажа, че съм супер и се радвам, че мога да тренирам нормално и да се готвя за догодина.
От няколко години ти си светлия лъч за България в дисциплината хвърляне на чук. Имаш медали и титли от национални, балкански, европейски, световни и олимпийски форуми. Какво и кой те мотивира да продължаваш да покоряваш върховете?
– Мотивира ме моето семейство, приятели и всички хора, които се радват след като се прибира от състезание с медал. Хубаво е да се върнеш и да видиш всички тези щастливи лица и тогава знаеш, че всичко си заслужава.
Ти си родом от малък град – Балчик. Там живееш и тренираш. Какви са условията, при които се готвиш и има ли нещо, което ти липсва в подготовката? – Мога да кажа, че условията са достатъчни да се тренира и всичко да е наред. Не мога да кажа точно какво ми липсва, защото имаме всичко, което ни трябва, но винаги може да е още по-добре и да има още по-добри условия.
Кой медал или титла смяташ за най-ценен в кариерата ти до момента?
– Всички мои медали са много ценни, но медалът от Европейската младежка Олимпиада, благодарение, на който сбъднах една моя мечта, а именно да чуя българския химн, ми е най-ценен.
Преди месец ти ликува със сребърния медал на Балканското първенство за юноши и девойки до 20 години. Там титлата отиде при големия ти конкурент – световният рекордьор до 18 г. и европейски такъв до 20 г. – Михайло Кохан от Украйна. През годините, направи впечатление, че двамата израстнахте най-много сред връстниците си. Какво е мнението ти за дуелът между вас и смяташ ли, че можеш да го победиш в бъдеще?
– Мисля, че за момента той е един от най-добрите спортисти и това, че се състезавам рамо до рамо с него ме мотивира. Вече се познаваме добре и сме приятели на сектора. Доста състезания направихме заедно и той много пъти се доказа, че е по-добър. Дори съм си мислел, че още в началото, благодарение на конкуренцията от негова страна, аз успях да реализирам по-добър резултат. Някой ден се надявам да имам честта да го победя.
Кога да очакваме от теб да прехвърлиш границата от 80 м. на 6 кг. уред? (Той държи националния рекорд при 20-годишните – 77.15 м.)
– Догодина има световно първенство и се надявам да съм здрав и да хвърля много над 80 метра! Бях готов и тази година, но имах трудности, които ме забавиха.
Ако си здрав, до кое място смяташ, че можеш да стигнеш на Световното първенство?
– Винаги се целя в първото място и силно вярвам, че мога да стана световен шампион догодина.
Няма добавени коментари все още. Бъди първи!