Станислав Манолев пред Betenemy: Искам да работя с юноши, само така може да оправим футбола ни

betenemy
Видяно 85 пъти

Бившият бранител на ПСВ Айндховен и Лудогорец – Станислав Манолев, даде ексклузивно интервю за сайта Betenemy. В него той сподели чувствата си от престоя в Нидерландия, както и причината, поради която избра да се прибере в Пирин Благоевград през този сезон.

Манолев изтъкна, че е мислел за бъдещето след професионалния футбол, насочвайки погледа си към работата с юноши. Той желае да заимства наученото по нидерландските терени и да предаде поне малко от знанията си на младите поколения. Манолев допълни, че само така българският футбол може да тръгне нагоре.


Здравей, Станиславе! Измина една безспорно твърде нетипична година за всички. Как би я оценил в личен план?

Определено се получи лошо с този вирус, подготовката на всички футболисти беше нарушена, но мисля, че се справихме добре от организационна гледна точка и вярвам, че нещата ще се подобряват постепенно.

 

Колко мъчително е за един професионален футболист да му бъде отнета възможността да се състезава и тренира активно в продължение на редица месеца, както се случи през 2020-а?

Много беше сложно. Професионалистите сме свикнали да сме постоянно в ритъм и тази пауза по средата на сезона определено не ни се отрази особено благоприятно. Все пак, аз и други мои приятели винаги успявахме да намерим начин да тренираме, да правим по нещо на открито, за да поддържаме необходимата кондиция.

 

През този сезон ти се върна към родния си клуб, Пирин Благоевград. Как се реши на тази стъпка?

Как да Ви кажа, сложно беше, най-вече защото Пирин е във Втора Лига, но това е градът и отборът на сърцето ми, оттук съм тръгнал. Дълги години бях в чужбина и в други български клубове, но в един момент всеки човек изпитва нуждата да се върне у дома.

 

Вие сте начело в таблицата във Втора Лига след първия полусезон, но разликите са много малки като цяло между лидерите. На какво отдаваш тези наистина минимални разлики?

Лично за нашия отбор проблемът беше, че взехме много нови играчи през лятото и направихме много грешни стъпки в първите 10 кръга. Това повлия на точковия актив, но след това нещата си дойдоха на мястото и вече сме начело, заедно с Локомотив София. Сигурен съм, че ще сме първи в края на шампионата.

 

Тенденцията е подобна и в елитното ниво на българския футбол, до известна степен се забелязва такава и в европейските топ първенства. Необичайната обстановка ли е причина за тази изравненост на силите?

Определено. Отново казвам, това е много лошо за един играч, да му се наруши по подобен начин тренировъчния ритъм. Много е неприятно да играеш един месец, след това да не играеш един, защото си бил заразен. Това обаче е положението не само за нас, но и за целия свят.

 

Два от бившите ти клубове – ЦСКА и Лудогорец, изглежда, че отново ще си оспорват титлата в efbet Лига. Имат ли сили „червените“ да детронират хегемона?

Всичко зависи от двата тима. В крайна сметка зависи кой ще е по-добър и затова футболът е най-интересната игра. По-добрият отбор трябва да го покаже на терена, за да може съответно да вземе и първото място в шампионата.

 

Един друг твой бивш отбор – ПСВ Айндховен, също се движи добре в Ередивизие. Какво беше чувството да си част от един от големите грандове на нидерландския и европейския футбол?

За мен беше огромно удоволствие, това бяха безспорно най-хубавите години в живота ми. Там се играе много добър футбол и се мисли наистина само за футбол. Не те оставят да мислиш за друго. Хората са големи професионалисти и да изкарам 5 години в такъв отбор е истинска привилегия за мен. Беше чест да играя толкова мачове за този отбор.

 

Каква е най-голямата разлика между живота на играчите в клуб от подобен ранг и този в българските грандове?

Бих казал, че най-голямата разлика е в манталитета на футболистите. Има, разбира се, сериозна разлика и в тренировъчния режим и в редица други неща, за да може те да са толкова пред нас във футболно отношение. Манталитетът, базите, начинът на работа, всичко там е на много високо ниво.

Под манталитет имам предвид главно по-сериозното отношение към тренировъчния процес. Например, когато играем двустранна игра, титуляри срещу резерви, титулярите винаги падахме с 2-3 гола. Там всеки един футболист работи много здраво, дори резервите работят повече от основните играчи.

 

Ти беше част от поколението на играчи като Димитър Бербатов, Мартин и Стилиян Петров, като всички успяхте да изградите сериозни кариери в чужбина. Виждаш ли футболисти от по-младото поколение български играчи, които имат възможност да направят същото?

Силно се надявам да има талантливи момчета, които да излязат и да се докажат, за да потръгне и националният отбор. Именно това е една от стъпките, които са ни необходими, за да имаме силен национален отбор – повече български играчи да се състезават в чужбина.

 

Какво смяташ, че не достигна на теб и другите изредени играчи, за да се класирате на европейски и световни първенства? В тези години бяхме много близо в редица случаи…

Определено, бяхме много добър отбор, но имаше ситуации, в които различни фактори не ни позволиха да направим тази крачка – включително и съдиите. Не искам да се оправдавам заради съдиите, защото и в нас има вина. В много решителни моменти бяхме пренавити или твърде сигурни в себе си, а в тези моменти именно се решаваше всичко. Редица фактори не бяха на наша страна.

С оглед на обстоятелствата, какви трябва да са целите ни в идващия квалификационен цикъл за Мондиал 2022? Добър момент ли е да се извърши тази смяна на поколенията?

Да, по-добре е тези момчета да бъдат налагани, за да бъдат забелязани и съответно продадени на Запад, където да продължат развитието си. Знаете, в България трудно развиваме добри футболисти, докато в чужбина променят начина ти на трениране, мислене и оттам идват и позитивните резултати.

По-добре е да бъдат налагани младоци, с надеждата част от тях да блеснат и да бъдат продадени и да се развиват извън България.

 

Наближава вече края на твоята футболна кариера. Мислел ли си за кариера в треньорството, след като окачиш бутонките?

В интерес на истината съм мислел. Не възнамерявам все още да се отказвам, но е факт, че натам отиват нещата. Като се замисля, със сигурност не искам да се занимавам с мъжки футбол в България. За мен ще е по-голямо удоволствие да се занимавам с деца, тъй като съм бил в чужбина и то в една от най-добрите школи в света, в лицето на нидерландската. Виждал съм много и искам да го предам на децата, искам да видя как футболът ни върви нагоре.

За да се случи това обаче, трябва да се започне от децата. Не може да научиш един 30-годишен футболист тепърва да си спира топката или пък коренно да му измениш мисленето. Трябва да се тръгне от децата. Затова мисля да се занимавам с деца. За момента това е моят приоритет, но има още доста време.

 

В кой аспект трябва да се подобри в най-голяма степен методиката ни на работа с юношите?

Ще Ви дам един пример от Нидерландия. Треньорите на групите от 9 до 15-16-годишните деца се събират и работят по обща методика. Видът на тренировките е като цяло сходен, разбира се, вземайки предвид нивото на развитие на съответния набор деца. Всички тренират по идентичен начин и работят с една и съща схема на игра.

Тук трябва да спомена, че става въпрос за работата в цяла Нидерландия, във всеки клуб и във всеки набор в националните отбори. Говорим наистина за цялата държава, не само в рамките на една школа и клуб. Всички работят по една и съща методика. Така, когато излезе един талантлив 17-годишен юноша, той директно бива интегриран в първия отбор, без да му е необходимо време за адаптация. Той знае тактически какво да прави и затова Нидерландия е безспорно най-добре в това отношение в целия свят. Това е разликата при нас, защото всеки си има собствени разбирания и изисквания и се получава голямо объркване.

В най-добрия случай, 1-2 отбора в България правят нещо подобно, например в Лудогорец се стараят. Затова и имат резултати и техните юноши се справят много добре във Втора Лига. Вижте един Доминик Янков – след като беше преотстъпен се върна и веднага заигра на много високо ниво.

 

И за финал – какво си пожелаваш за следващите 12 месеца в личен и професионален план?

В личен план си пожелавам всички да сме живи и здрави, това е най-важното. В професионален план се надявам да нямам контузии и да се радвам още известно време на футболните терени.

 

0 коментари за “Станислав Манолев пред Betenemy: Искам да работя с юноши, само така може да оправим футбола ни

    Няма добавени коментари все още. Бъди първи!