Станилия Стаменова е една от надеждите на България за медал от Олимпийските игри в Токио, където за първи път ще се проведе и нейната най-силна дисциплина – спринт на 200 метра индивидуално кану. Станилия неведнъж е показвала, че има силите да се бори за най-ценните отличия, като зад гърба си вече има три европейски и една световна титла. Пред екипа на Betenemy тя сподели как протича нейната подготовката, а също така и какви са нейните амбиции и очаквания.
Коронавируса засегна много спортове, а кану-каякът сякаш беше един от по-потърпевшите. Споделяла си, че имаш проблеми с възможността да тренираш, поради наложените мерки и ограничения. Каква е ситуацията сега, успяваш ли да поддържаш оптимална форма?
Много неща се промениха след март месец но основното за кануто беше отмяната на всички отговорни състезания за сезона. Трудности има за провеждане на подготовката, но те са по-скоро организационни, отколкото други. Кануто е спорт, който няма физически контакт между състезателите, практикува се на открито на голямо отстояние един от друг, всеки състезател ползва лична лодка и екипировка и заразяването с вируси е сведено до минимум.
В момента се подготвям на Белмекен, водя физическа подготовка за да върна обема от натоварване и нужните качества за да поставя основите на добър резултат.
В твоя спорт да си в оптимално физическо състояние е задължително. Разкажи ни как преминава един твой тренировъчен ден.
Да, чисто физически професионалните атлети по кану притежават набор от много физически качества на високо ниво, а това се постига с много труд, режим и правилно възстановяване. Подготовката за едно състезание протича в рамките на осем до десет месеца, тъй като състезанията се провеждат само през лятото, подготвителния период е много дълъг.
Един мой тренировъчен ден в момента на Белмекен без гребени тренировки представлява двуразово трениране със задължителен сън в ранния следобед, поход или аеробика сутрин, след което специфична сила с продължителност три часа и следобед тренировки за сила. Тъй като аз съм спринтьор, налягам на силовите упражнения и в момента съм в етап на изграждане на това качество. След тренировките за сила вечерта правя сауна, вечерям и възстановявам. Всеки ден започвам в девет сутринта и приключвам в девет вечерта. Като всеки компонент от ежедневието е изключително важен.
Към момента обаче ситуацията с разпространението на Covid 19 не върви добре. Готвиш ли се за нов lockdown или си оптимист?
Не желая да мисля за лошото, планирала съм подготовката си с месеци напред и ако има промяна ще се нагаждам според ситуацията. Пролетта, когато бяхме затворени, пътувах ежедневно до язовири и канала в Пловдив за да водя подготовка. Извадих разрешение за пътуване и се подготвях където и както можех.
Твоята коронна дисциплина 200 м. индивидуално кану най-накрая ще бъде включена в Олимпийските игри. Вълнуваш ли се от този факт и какви са целите ти, ако приемем, че ситуацията с вируса не се влоши?
Да, чаках дълго време за да бъде включена моята дисциплина в олимпийската програма, в действителност се говореше още за Лондон, че ще фигурира, но успяха чак за Токио. Истината е, че това ме държи в спорта още – една олимпийска мечта! Тъй като единствено това ми липсва в опита и постиженията. Вярвам в най-доброто, вярвам в себе си и способностите си. Вече познавам тялото си прекрасно, а опитът от годините в спорта ми дава възможността да прогнозирам адекватно и вярвам, че ще сбъдна мечтите си.
Вече минаха няколко години от световната ти титла. Лесно ли се свиква с мисълта, че си световен шампион и това ли е най-паметното ти отличие?
Определено, покоряването на света засега е най-високото отличие в кариерата ми, макар че имам и други отличия от големи първенства. Изминаха години на лутане, небрежност и непрофесионално отношение. Всяко едно от тези рефлектира към резултата. Желанието ми е да успявам и хората около мен да успяват също, но някой го разбират по друг начин, побългарен. Вярвам в себе си и зная, че заслужавам да реализирам труда и качествата си. Вярвам в успеха и съм оптимист към бъдещето!
Често си показвала голямото си сърце и извън спорта, като си се включвала в благотворителни инициативи и си помагала на хора в нужда. Откъде идва желанието ти да помагаш и смяташ ли, че българите са добри и състрадателни?
Израснала съм в семейство с християнски ценности и висок морал. За мен това е единственият път. Ако мога да помогна с нещо на някого, никога не бих се замислила. Живеем в странни времена, но любовта, почитта, взаимната помощ са истинските неща, за които си струва да живееш. Вярвам, че българите са добри и състрадателни, казвам го от опита си с пътуванията по света. Други неща ни правят нещастни и променят ценностите вече с поколения, но това е един внимателно премислен процес, който трае вече дълги години. Всеки един от нас сам избира пътя си, а този на развитие, образованост и доброта доста често е трънлив.
България има традиции в кану-каяка, но сякаш този спорт у нас остава малко на заден план, било то откъм медиен интерес, а и не само. Какво е мнението ти по въпроса и някога съжaлявала ли си, че си тръгнала по този път?
Кану-каякът е прекрасен спорт, практикуващ се на красиви места сред природата, истинско удоволствие и здраве е да тренираш на невероятни гледки. Допирът със стихията те прави по-уверен и уравновесен, а телата на гребците са изваяни. Голяма част в популяризирането на спорта има политиката на държавата и тази на федерацията. Можем отчетливо да оценим работата по това във всеки спорт. Там където се ценят атлетите, показват се като примери за подражание и са рекламни лица. Говори ли се за даден спорт той придобива популярност, няма как да чакаме с две или три състезания годишно при даден успех, българинът, гледайки новинарската емисия, да чуе, че съществува такъв спорт в България и че има успехи. Ръка за ръка трябва да вървят държавата, бизнесът и социалната сфера – независимо дали то ще е образование, здравеопазване, култура или спорт.
Как се виждаш след 10 години?
След десет години се виждам щастлива, още по-успешна, семейна и помагаща!
Няма добавени коментари все още. Бъди първи!