Бойко Величков пред Betenemy: Чуждопоклонничеството в българския футбол ме вбесява

betenemy
Видяно 571 пъти

Основателят на академия „Бойко Величков“ и бивш състезател на ЦСКА и Левски – Бойко Величков, даде ексклузивно интервю за сайта Бетенеми. Той изтъкна, че от академии като неговата ще има потребност и в бъдеще, тъй като в родните школи продължава да не се обръща никакво внимание на индивидуалната работа с юношите.

Величков изрази учудването си, че никой български клуб не е възприел модел на самоиздържане и финансиране чрез производство на собствени играчи. Специалистът подчерта, че въпреки всичко в родината ни продължават да се раждат страхотни таланти, но клубовете трябва да изяснят приоритети си към тези футболисти.

Бившият наставник на Ботев Враца изрази накрая и възмущението си, че българските клубове и фенове продължават да се кланят пред всеки чуждестранен треньор или футболист, въпреки че през годините с нищо не са доказали, че са по-добри от родните ни кадри.


Здравейте, Господин Величков! Вече почти 7 години изминаха от създаването на „Футболна Академия Бойко Величков“. Какво Ви подтикна към осъществяването на тази идея?

Всяко едно нещо, което намира място в природата и се утвърждава там, го прави, защото има потребност от него. Така е и с нашата академия. Това е широка тема, но най-общо казано футболът се нуждае от подобна дейност. Това е, от една страна, заради липсата на уличния футбол, който е създал редица велики футболисти. Поради динамичния начин на живот днешната младеж вече няма възможност да практикува това самоусъвършенстване между приятели.

Мисля, че часовете, които са обявени за подготовка в клубовете, също са малко. Структурата на тренировъчната работа също не позволява индивидуалния подход, който е най-доброто обучение за футболистите.

Започнах разговора ни с твърдението, че тази ниша има място във футболния ни живот и все повече футболни треньори се опитват да пратикуват този метод. Важно е да се отсее комерсиалното от полезното и моралното от неморалното. Лично аз не позволявам на треньори, които работят в други клубове, да водят деца от тези клубове и да ги тренират при нас. Треньори, които тренират индивидуално собствените си играчи, срещу заплащане – за мен това нарушава всякакви морални принципи. Трябва да се помисли в тази посока, не че на някого му пука.

Опитваме се да сме различни. Това, което в най-голяма степен ни различава е, че при нас всичко е базирано около индивидуалните тренировки. Спокойно може да се наречем „академия“, тъй като имаме определена бройка треньори, които работят постоянно при нас. Не сме на принципа на самоинициативата. Също така, отличаваме се с използваната си методика. Винаги се опитвам да се запознавам с работата на другите си колеги и смея да твърдя, че ако някой от моите треньори проведе тренировка, каквато съм виждал на други места, то той повече няма да има място в академия „Бойко Величков“.

Всичко е доста организирано, разбира се, сме притиснати с редица фактори като база и време, но се опитваме да се справим. Доколко сме успешни, това вече може да кажат децата и родителите им.

 

Редица Ваши колеги споделят, че именно липсата на достатъчно индивидуални занимания създава празнини в подготовката на състезателите. Защо се отделя толкова малко внимание на този толкова важен елемент в редица български школи?

Ако имах възможност да организирам процесите в един клуб, то бих фокусирал всичко изцяло върху развитието на инидивидуалния играч. Последните 7 години се нагледах на много „шампиони“, които са печелили редица турнири и купи, качвали са си много снимки във Фейсбук и хвалбите са били огромни, но когато дойдат при нас си проличава, че нямат елементарни технически навици. Това не е правилно, но за съжаление не е изключение.

Проблемът често е, че клубовете не си отговарят адекватно на въпроса защо имат детско-юношески школи. Ако бъде обявено, че приоритетът е да се изграждат футболисти, то нещата ще изглеждат по коренно различен начин. Докато водещите клубове поставят самоцелния приоритет за печелене на първи места, а за треньорите е по-важно да си качат снимки във Фейсбук с медалите си, то ще продължава да има необходимост от школи като моята.

 

Преди време Ваш колега сподели, че преди години му е било казано, че клубът, в който той работи, може спокойно да съществува без юношеска школа. Какво ни показва това?

Това показва, че в нашия футбол работят случайно подбрани хора, които никога не са минавали по пътя на едно дете в школа. Не може да прескачаме социалния елемент, а това от десетилетия го правим не само във футбола, но и в образованието ни като цяло. Когато някой родител е записал детето си на футбол, то той е гласувал доверие и самото дете не е виновно, че някой на висока позиция е преценил, че от това дете няма нужда. Ако е така, то това трябва да се декларира предварително и да не се нарича школа, а място за ритане и тичане за здраве. Не е честно да стоиш и да събираш таксите на децата, но за сметка на това да не ги правиш конкурентноспособни за момента, в който трябва да станат професионалисти.

 

Смятате ли, че българските школи ще възприемат модел, по който да опитат да се самоиздържат именно чрез производството на играчи и тяхната продажба?

Аз не мога да повярвам, че това не е стратегията на повечето български клубове. Ако има хора, които смятат, че пращането на юноши да играят в Трета Лига е начинът за действие, то те жестоко се лъжат. Този процес и това мислене се изгражда от най-малките възрасти.

Не мога да повярвам, че някой клуб не го е направил и не мога да си представя, че толкова талантливи деца отиват зян. В моята школа има толкова много талантливи деца, от водещи софийски школи, уникални таланти във всички отношения – нешлифовани диаманти. Именно там се къса нишката, в липсата на интерес тези таланти да се превърнат във футболисти.

Не може приоритет да са само резултатите и мъжкия футбол. За да може един футболист да носи пари на своя клуб, то процесът на изграждането му трябва да започне от най-ранна възраст. Говорим за изграждането на атлети, професионалисти като отношение, възпитанието и образованието също се контролира в редица европейски страни от клубовете. Има изисквания и към родителите, а не като у нас – да изгледат три мача по някоя спортна телевизия и да си мислят вече, че могат да дават съвети от оградите, вместо треньорите. Имиджът, който се създава за състезателя, не бива да надвишава реалното, защото този играч ще бъде сринат след това, ако очакванията не са реалистични.

Всичко започва от наличието на интерес, който смятам, че отсъства в голяма степен у нас. Нужно е, на второ място, да проявиш търпение, за да бъде достигната тази цел. Дългосрочният план не изглежда приоритет за никого в българския футбол.

 

Дават ли надежда таланти като Доминик Янков, Валентин Антов, Даниел Наумов, както и двама от вашите възпитаници – Ертан Томбак и Лъчезар Котев, че най-после ще имаме поколение, което да се реализира?

Предпоставките определено са добри. Отборът, под ръководството на Александър Димитров, свърши чудесна работа и смея да твърдя, че много момчета имат възможност да се реализират в мъжкия футбол. Дано получат такава възможност, защото на ум ми идва един негативен пример, в лицето на Стаси Иванов. Той беше продаден наскоро, но той игра две години безсмислен юношески футбол, вместо да бъде интегриран в състава на Левски, а мястото му беше заемано от знайни и незнайни чужденци.

Смятам, че все още имаме добри български футболисти, макар и не толкова, колкото може да имаме и това е в резултат на цялостния процес на работа от всички замесени в родния футбол. Потенциалът обаче е налице. Отделният въпрос е какво се случва вече и при тези момчета в професионално отношение, когато те трябва да пробиват пътя си в мъжкия футбол. Това е много важен процес.

 

Имаме ли проблем с изграждането на футболния манталитет в играчите?

Това е само един от компонентите, които изредих при изграждането на футболната личност. От голяма важност е. В моята академия поддържат форма редица състезатели в efbet Лига, както и редица легионери и бивши национали, така че не пропускаме да комуникираме с тях по темата.

Лично аз съм бил в чужбина и имам своите контакти, като редовно ходя в чужбина, за да гледам и как се развиват академии от ранга на моята. Наскоро бях и в Дортмунд, за да проследя работата на една тамошна школа.

 

Националният отбор вече 16 години не е бил на голям футболен форум, независимо, че през този период сме имали страхотни футболисти в състава си. Какво не достигна на поколението на Бербатов, Стилиян и Мартин Петров, Димитър Рангелов, Благой Георгиев и др?

Ти изреди 5-ма играчи, към които може да се прибавят, вероятно, още няколко. Те хванаха обаче и все по-трудни времена за националния отбор. Те хванаха по-добър период в сравнение със сегашния, но духът на големия отбор от 94-та, 96-та, 98-а като че ли започна да отсъства малко от мечтите на хората. Причините са стотици и са комплексни, някои от които и много видими в онзи момент. Процесите обаче са свързани и с цялостното развитие на българския футбол.

Тези момчета, които изброи, играха на най-високото ниво, но след тях липсваше правоприемството, което да продължи цикъла. За да имаме подобно правоприемство, то трябва да се работи със стратегия и е нужно мислещи хора да управляват нашия футбол. Ако пък не са интелигентни, то поне да са заинтересовани, за да използват интелигентните.

 

Ясен Петров беше обявен преди броени дни за новия национален селекционер. Какво очаквате да видите от представителния тим в следващите месеци и каква трябва да е целта по време на квалификационния цикъл за Мондиал 2022?

Познавам Ясен Петров откакто той окачи бутонките и стана треньор. Бяхме в Локомотив София и работихме в много добър екип. Той е много интелигентен човек, такъв, който обича страшно много работата си. Не го е страх да експериментира и да налага идеите си. Според мен, на първо време, трябва да са ясни целите пред националния селекционер.

Част от проблемите на един национален отбор често са свързани с очакванията и целите, които им биват поставени от спортната общественост. Тук става въпрос от една страна за очакванията на феновете, от друга – тези на спортните журналисти. За мен, ръководството, което е назначило Ясен Петров, трябва да отговори ясно какви са приоритетите пред него. Много е лесно да се смени някого, под претекст, че не си е изпълнил задачата, но нека да доуточним каква ще е тя. Класиране ли ще гоним, ако не, какво ще наречем провал? Какъв точков актив трябва да преследваме – колко точки ще са успех и колко – провал? До каква степен ще се работи в посока към интеграция на млади играчи, дали може да е по-смело за сметка на гонене на класиране?

Аз имам отговорите пред себе си, повечето хора имат също имат някакви отговори по тези въпроси, но никак няма да е честно ние да ги втълпяваме на обществото, защото по-скоро трябва да бъдат излегнати кристално ясно пред самия треньор. По този начин ще е ясен отговорът дали този треньор се е справил или не. Когато един президент разговаря с даден наставник, то целите трябва да бъдат максимално конкретно поставени, за да може и треньорът да е наясно със задачата. Лично аз съм имал подобно разминаване между заявените цели в началото на сезона и тези с напредването на кампанията. Тъй като обществеността няма подобна информация, то е много лесно да се обвини треньора.

 

Да погледнем за финал и към действителността в родната efbet Лига. ЦСКА изглежда, че най-после има сили да оспори доминацията на Лудогорец. Може ли да имаме различен шампион през този сезон?

Мисля, че моментът все повече и повече назрява, но това не значи нищо. Класирането ни подсказва, че предимството е в полза на Лудогорец, но има още много мачове до края. Вече обаче има отбори, които играят наравно с Лудогорец, за което си има обяснение.

Доста от тимовете в България, например ЦСКА и Локомотив Пловдив, се опитват да надграждат и да се представят все по-добре, също така Берое и Черно море – всички надграждат. Абсолютно допускам да има нов шампион и това прави първенството интересно.

Преди малко говорехме за общи проблеми на българския футбол и на националния отбор. За мен всичко е свързано и нищо не е напълно разделно от останалото. В този ред на мисли – треньорът на ЦСКА е чужденец, треньорите на Лудогорец, Ботев Пловдив, Славия и Левски са чужденци… Чужденците, които последните години дойдоха в ЦСКА, по никакъв начин не впечатлиха. Поредните Ел Маестровци, които дойдоха в България един след друг. Крушчич, който можеше само да скача край тъчлинията. Доказано име като Върба, който също не постигна нищо. В същото време, един скромен Стамен Белчев беше натирен, след като вкара отбора в Лига Европа.

Не мисля, че някои от чуждите треньори са слаби, защото визитките им показват друго, но това овче въодушевление пред чуждото просто ме вбесява. Някой бил братовчед на Жозе Моуриньо, значи със сигурност е страшен треньор! Взехме треньор от Литва, за да ни научи на футбол. Той не е играл футбол. Надявам се да ни опровергае, с интересен чакам да видя как ще се справи. Четох едно интервю на Ангел Петричев, който сподели, че е бил впечатлен от работата на Павел Върба, но там се доказа, че е необходима малко българска мая. Преди това Пауло Аутуори също имаше страхотна визитка, но не постигна нещо, с което се запомни. Говоря за треньорски отпечатък, методика и интегриране на млади играчи. Нямаше нищо подобно.

 

Вие изпреварихте и следващия ми въпрос относно литовския специалист, Валдас Дамбраускас. Самият той призна, че никога не е играл професионално футбол. Кои смятате, че ще са най-големите предизвикателства пред него в Разград?

По принцип той знае, че идва в клуб, който доминира от доста време и от него ще се очаква това да продължи, но с подобрен облик, в сравнение с есента. Очаквам той да има предимството, че ще има възможност да вътвори дисциплина в отбора. Всичко друго си зависи от него, всеки си печели сам уважението на ръководството и футболистите.

Всичко, което кажа обаче, ще е на сляпо. Чужденец, дошъл в Лудогорец – трябва много работа, за да покаже, че е достоен да вземе хляба на някой качествен български треньор.

 

Преди няколко месеца беше изтъкнато, че редица наши ТОП треньори са в чужбина, в лицето на Мъри Стоилов, Стойчо Младенов, Александър Станков и др. Защо българските клубове не използват този ресурс?

Въпросът е много адекватен, с оглед на факта, че Станимир Стоилов беше на косъм от това да подпише с Лудогорец вместо преди малко споменатия литовец. Там е разликата в уважението, което един български треньор ще получи, когато се водят преговори с него. Там е разминаването с уважението, което ще получи чужденеца. Това не важи само за Лудогорец.

Отделно, най-често треньорите в България се избират така, че да не създават проблеми и да нямат силно изразено мнение. Те трябва да са по-скоро послушни изпълнители, отколкото треньори със собствено мнение. Да не говорим, че редица президенти нарушиха безброй пъти правилата, назначавайки треньори, които дори нямат необходимия лиценз. Вече отдавна спряхме да се учудваме на каквото и да било.

 

Какво очаквате от Левски след паузата?

Смятам, че приоритетът трябва да бъде изместен към генералната тема – оцеляването на клуба. Не знам дали умишлено се крие, или не, но е факт, че няма прозрачност относно бъдещето на клуба и относно това дали новите спонсори могат да решат всичките проблеми на Левски. За мен спортно-технически ще се опитат да се стабилизират, но има по-важни неща.

Левски пропуска един уникален шанс през последните години, особено през настоящата, за да успее наистина да интегрира смело, дори безразсъдно, млади играчи в отбора, които да донесат пари в касата след това. Не мога да се съглася, че когато падаш от Царско село трябва да играе Насиру, а не което и да е момче от школата. Не съм и съгласен, че не можем да намерим десен бек за националния отбор, че да играе човек, който е прекарал 6 години в България и дава интервюта с преводач. С много неща не съм съгласен, но това е положението.

 

Има ли шанс Левски да изгуби част от фенската си маса, ако непрозрачността продължи?

В генерален план това, което се случва с публиката на Левски, определено е притеснително за тях. Има вътрешни противоречия и пререкания с ръководството, периодът просто е страшно труден. Агитките на ЦСКА и на Левски обаче са толкова отдадени, че имат нужда от съвсем малко, за да бъдат ключовия фактор при евентуално спасение, стабилизиране или развитие на клубовете.

 

Какво пожелавате за себе и за българския футбол в идните 12 месеца?

За себе си пожелавам здраве. За българския футбол пожелавам да създаде условия, при които приоритетите да са ясно изразени и да влязат хората с истински качества на ръководни позиции, а не тези, които се ползват със странична подкрепа.

 

0 мнения за Бойко Величков пред Betenemy: Чуждопоклонничеството в българския футбол ме вбесява

    Няма добавени коментари все още. Бъди първи!