Директорът на Славия, Ангел Славков, даде ексклузивно интервю за сайта Betenemy.com. Славков сподели трудностите, които е трябвало да преодолее през изминалите 12 месеца, подчертавайки, че децата са били сред най-засегнатите от ефектите на пандемията от COVID-19.
Славков онагледи и визията си за бъдещето на Славия – клуб, който по западноевропейски модел да се издържа от приходите, получени при продажба на свои кадри от школата.
Здравейте, господин Славков! Изминава една много необичайна година за всички ни. Колко беше сложно да поддържате спокойствието у играчите в школата през тези месеци на постоянна несигурност и прекъсвания в тренировки и шампионати?
Годината беше много сложна, особено за юношеските школи. Въпреки че направихме всичко по силите си, децата не успяха да проведат желаната от нас подготовка. Целта ни е да създаваме играчи за първия отбор. Опитахме да наваксаме с онлайн тренировки при първото спиране и децата откликнаха добре, бяха много сериозни към задачите си. При второто спиране опитахме да провеждаме и присъствени тренировки, тъй като за децата да стоят затворени вкъщи не е полезно. Разбира се, спазвахме всички мерки, като това е културата, която се опитваме да прокараме в клуба. Искаме да създаваме не само футболисти, но и хора. Подобни понятия, както и моралът, не се споменават често в нашето общество.
Когато децата пристигат на тренировка, то ние се опитваме изобщо да не споменаваме темата с коронавируса, за да дадем поне моментен отдих на играчите. Спазваме всички мерки за безопасност, но гледаме психически да разтоварваме играчите.
В личен план имаше доста стрес около постоянния поток от новини около вируса. Самият аз го изкарах в края на миналата година. Слава Богу, аз и цялото ми семейство вече сме добре и въпреки че се изморявам малко по-бързо, лека-полека влизам отново в нормалния си ритъм на живот.
При мъжкия футбол отново имахме огромен проблем, тъй като подготовката се наруши изцяло. Това, което направиха моите колеги в мъжкия футбол, е достойно само и единствено за уважение, тъй като никой не е работил при подобни условия досега. Поздравявам всички колеги с това интервю, те са истински магьосници!
Какво загубиха децата най-много от тази година?
Вкъщи може да се правят много малко неща, докато в Славия искаме да създадем почти перфектния продукт. Това включва всички детайли от техническата подготовка, минаваме през кондиционната, с най-различните качества, които трябва да развиваме и завършваме с тактика. И в трите аспекта работата вкъщи е почти невъзможна, затова и не успяхме да се развием достатъчно за това време.
Въпреки това, сега имаме 3-ма играчи, които заминават на лагера с мъжкия отбор. Нашата школа продължава да върви в правилната посока.
Вие сте начело на академията на Славия вече от почти година и половина. Как решихте да се заемете с тази отговорна задача?
По принцип съм бил треньор цял живот, като никога не съм имал намерението да бъда директор. Поканата на господин Стефанов обаче беше голяма чест за мен, приемам тази позиция за огромна отговорност. Докато ръководството е доволно от мен, то аз ще продължа да си изпълнявам задачите си съвестно, защото имаме зададени цели и искаме да ги преследваме.
Аз се уча в движение също и не се държа с колегите си като с техен началник. Напротив, аз изисквам единствено дисциплина и ред, но всичко около тренировъчния процес подлежи на обсъждане. Ние сме един екип, който се опитва да изсмуче най-доброто от всеки, съответно да изградим футболисти, с които е работено до последния детайл. Така и нашите играчи ще имат бъдеще в Европа, вместо тепърва чуждестранните отбори да се опитват да поправят грешките ни.
Кои бяха елементите, които искахте да промените и подобрите при встъпването си в длъжност?
Това, което съм внесъл през тези месеци като новост, е по-големият фокус върху индивидуалната работа, особено с най-талантливите деца. Разбира се, не пренебрегваме и другите. Без обаче индивидуална работа няма как да постигнем целите си само с час и половина тренировки.
До преди идването ми нямаше инидивидуална работа, тези мои наблюдения бяха потвърдени и от редица играчи, които излизаха от школата. Редица от нашите юноши израстнаха много в последните години в следствие на тази работа.
Не съм аз този, който е измислил индивидуалната работа, но всеки клуб, който иска да създава качествени играчи, трябва да следва този принцип. Мечтата ми е Славия да се превърне в самоиздържащ се клуб, по подобие на много западни отбори. Искам да сме способни постоянно да изкарваме играчи за Европа, въпреки че нямаме възможностите на много от европейските клубове.
През последната година много софийски момчета се присъединиха към нашия клуб и това е признание, че нашият метод работи. Ние не крадем футболисти от колегите, това е личен избор, ние не ги увещаваме да идват.
Виждате ли в България други школи, които да следват този модел и да се стремят да се превърнат в самоиздържащи се в даден момент? Знаем, че традиционно се приема, че от футбол, в България, не се печели…
Виждаме, че Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев развенчават мита, защото те успяват да печелят от футбол. Други клубове продават играчи за добри цени, независимо, че не са български състезатели. Преди години се продаваха и доста добри български играчи в чужбина.
Понастоящем смятам, че Славия се справя най-добре по отношение на продаването на български футболисти в чужбина. Левски също тръгна по този път, след като клубът беше изпаднал във финансова криза. Смятам, че е хубаво да се въведат и критерии за чуждестранните футболисти, защото в много от малките отбори идват чуждестрании футболисти от много ниско ниво, които само заемат местата на българските играчи и играят, без да са по-качествени. Винаги съм бил на мнение, че трябва да се купят 2-3-ма качествени чужденци, вместо 7-8 посредствени. Така и бъгарските момчета ще дръпнат нагоре в развитието си, играейки с по-добри футболисти до себе си.
Когато бяхте назначен на позицията, споделихте, че въвеждането на Елитните групи в юношеския ни футбол е от голяма полза. През този сезон обаче, с изключение на Елитната група до 19, отново някак се върнахме по-близо до зоналния тертип и виждаме много двубои между напълно неравностойни съперници. Стъпка назад ли е това?
Аз съм член на комисията за детско-юношески футбол, която взе това решение. Елитните групи са много хубаво нещо, независимо, че включват доста повече разходи за клубовете. Когато искаш да постигнеш нещо, трябва да приемеш, че има както приходи, така и разходи. Сега решихме да е на по-зонален принцип всичко, но само за тази година и евентуално за следващата, ако ситуацията го изисква, след което отново ще се завърнат Елитните групи по старому.
Мъжкият отбор на Славия изживя един не особено приятен есенен полусезон. Във връзка с изказването Ви относно повиканите юноши на лагера на мъжкия отбор – виждате ли млади момчета от школата, които да са готови за изяви в първия тим в близките месеци, особено с оглед на незавидното класиране в efbet Лига?
Да, в момента положението при нас е малко по-специфично, но вярвам, че ще направим няколко поредни победи и много бързо ще тръгнем нагоре в класирането. Рисковано ще е да хвърлим играчите на такъв стрес, но всичко ще си проличи достатъчно добре на лагера в Анталия. В следващ етап, когато отборът е достатъчно стабилен, тези момчета ще са достатъчно интегрирани и ще могат да се включат директно.
В школата имаме много необработени диаманти, в различните възрасти. Мисля, че имаме поне по 3-ма много класни момчета във всеки от идващите набори. Бъдещето на Славия е много светло.
Да разгледаме и тема, която е свързана до голяма степен с юношеския футбол – представянето на мъжкия национален отбор. Резултатите в последната година не дават поводи за оптимизъм, но пък се вижда смяна на поколенията вече. Дава ли надежда новото поколение за по-добри дни?
Важно е да видим кой ще е треньорът на националния отбор, защото е нужен човек, който познава в детайли българския футбол и има пряк поглед върху събитията. Той трябва да познава добре качествата на младите играчи, за да ги интегрира успешно в мъжкия отбор.
Тези деца са светъл лъч за нас, но е невъзможно да се промени изведнъж целият отбор, за да бъде съставен само от младоци. Имаме нужда от лидерите от по-старото поколение, но трябват и лидери сред младите, защото без тях няма как да стане.
Чува се, че Александър Димитров е сред кандидатите. Нужна ли е една подобна свръзка между младежкия национален отбор и мъжкия, с оглед на факта, че той познава състезателите от новата генерация много добре?
Той е добър вариант, защото познава детайлно процесите в родния футбол през последните години, но пък няма толкова опит с мъжкия футбол. Ясен Петров е чудесен вариант също, защото е добър треньор и има много повече опит, а последните години, след като се върна от Китай, отново следи българския футбол. Аз уважавам всички свои колеги и мисля, че най-важното е да им бъде позволено да работят на спокойствие.
Надявам се да бъде направен възможно най-добрият избор за селекционер и аз ще го подкрепям, защото съм болен фен на българския футбол. Винаги избягвам острата критика, защото е много по-лесно да се свали един играч на земята, отколкото да се повдигне отново. Важно е да се критикува градивно, за да може да се извлече и полза в крайна сметка.
Клубният ни футбол имаше известни поводи за радост след класирането на ЦСКА и Лудогорец в групите на Лига Европа, но представянията там бяха противоречиви. Колко е важно винаги да имаме представители в Европа и смятате ли, че в следващите години ще видим дори и повече отбори там?
Смятам, че трябва да имаме не 2, а 4 отбора, както беше преди години. Участието в евротурнирите е много важно за българските клубове, защото по този начин родните играчи може да бъдат видяни и съответно трансферирани в чужбина, като така и клубът да има финансова полза.
Отделно, част от парите от УЕФА влизат в касите на всички отбори в елита и се надявам, че част от тези средства съответно се инвестират и в юношеските школи, за да развиваме нови играчи. Важно е и като цяло да се види, че българският футбол работи добре, за да може и треньорите ни да намират работа на Запад, вместо част от тях да стоят без работа.
Може би и сами сме си виновни, че чужденците идват и се справят по-добре от нас. Явно нещо не изпипваме, за да може чуждият треньор да дойде и да постига по-добри резултати. Колкото и да се ядосва българският треньор, то трябва на първо време да се замисли дали проблемът не е в него.
Има и друг фактор, че договорите на чуждестранните треньори са по европейски стандарти, както например този на Петър Хубчев. Нашите треньори са на договори, уредени в Кодекса на труда и могат да бъдат уволнени много лесно, само с едно предизвестие. В този смисъл обаче отговорността пада и върху хората от треньорската гилдия да подобрим условията си за работа.
С Ваш колега наскоро бяхме коментирали, че вероятно професията е недооценена у нас и че треньорите постоянно биват изкарвани виновни при неуспех на отбора…
Има една грозна и неприятна поговорка, че треньорът винаги ходи с оставката в джоба си. Това не е правилно, защото за един специалист е нужна спокойна обстановка, също както за един художник, скулптур, учител или дори един лекар, който се обучава. Има нужда спокойствие, защото прибързаните решения са най-лошото нещо.
И за финал – какво бихте пожелали за себе си и за българския футбол през идните месеци?
Пожелавам на всички хора по света здраве, защото няма по-важно нещо. А на българския футбол – по-добри дни!
Няма добавени коментари все още. Бъди първи!